Калкулатор обезщетение при уволнение 2026 – изчисли

Дължи се брутото за времето, през което си останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако постъпиш на по-ниско платена работа, получаваш разликата за същия срок. По-дълъг срок може да предвиди акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или твоят трудов договор (чл. 222, ал. 1 КТ; МТСП).

По чл. 222, ал. 3 се дължат 2 брутни заплати, а при поне 10 години трудов стаж при същия работодател (или група свързани предприятия) през последните 20 години – 6 брутни заплати.

По чл. 224 среднодневното бруто се умножава по броя неизползвани работни дни платен годишен отпуск. Среднодневното бруто се взема за последния календарен месец, в който си отработил поне 10 работни дни (чл. 224, ал. 2 и чл. 177, ал. 1 КТ), а не за месеца по чл. 228. Базата не може да е по-ниска от минималната работна заплата към датата на прекратяване – през 2026 г. тя е 620,20 €.

Зависи от вида обезщетение. По чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски не се внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4 и чл. 224 КТ. Обезщетението при съкращаване по чл. 222, ал. 1 не е сред тези изключения: по чл. 9, ал. 3, т. 5 и ал. 5 КСО времето, през което го получаваш, се зачита за осигурителен стаж, а върху самото обезщетение се внасят вноски за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. С данъка разделението е друго: според МТСП обезщетенията по чл. 220, чл. 222, ал. 1 и чл. 224 подлежат на данъчно облагане, а тези по чл. 222, ал. 2 (болест) и чл. 222, ал. 3 (пенсиониране) не подлежат.

При безсрочен трудов договор срокът е 30 дни, ако не е уговорен по-дълъг (но не повече от 3 месеца); при срочен договор – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока (чл. 326, ал. 2).

Страната, която прекратява договора преди изтичане на предизвестието – както работодателят на работника, така и работникът на работодателя – дължи бруто за неспазения срок (чл. 220).

По чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, които ти се дължат при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяването, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. Ако договорът ти е прекратен в един месец, работодателят има време до последния ден на следващия. Когато плати след този срок, дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Обезщетение при съкращаване по чл. 222, ал. 1 не се дължи. То се полага само при изброените в закона основания за уволнение, например закриване, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата за повече от 15 работни дни. Затова, ако напуснеш с предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ или се разделиш с работодателя по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, това обезщетение не ти се полага. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 обаче се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение и в тези случаи. Същото важи за обезщетението по чл. 222, ал. 3: то се дължи независимо от основанието за прекратяването, ако вече си придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (Кодекс на труда).