Удостоверение А1 от НАП: кога трябва и какво става без него

Командировката може да е свършила преди години, а въпросът за А1 да остане отворен. През март 2026 г. български работодател поиска от НАП удостоверения А1 за работници, изпращани в кравеферми в Германия през 2021–2022 г. Териториалната дирекция на НАП отказа с мотива, че вътрешният оборот на фирмата е под 25 %. Чак Административен съд – Разград отмени отказите с решения от 10 юли 2026 г. и задължи агенцията да издаде документите. Докато ги нямаше, Германия можеше да претендира вноските по своите правила.

Последна проверка: 15 октомври 2026 г., по ДОПК (последно изм. в Държавен вестник, бр. 85 от 15.09.2026 г.), Кодекса за социално осигуряване (последно изм. в Държавен вестник, бр. 68 от 28.07.2026 г.), Регламент (ЕО) № 883/2004 (консолидиран текст към 31.07.2019 г.) и Регламент (ЕО) № 987/2009 (консолидиран текст към 01.01.2018 г.).

Кой има нужда от удостоверение А1

Освен срока до 24 месеца чл. 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 поставя за удостоверение А1 при командироване още по едно условие: служителят, когото работодателят изпраща в друга държава членка, не бива да замества друг командирован, а самоосигуряващият се трябва да отива там да извършва сходна на обичайната си дейност.

Това е изключение. Общото правило е, че си подчинен на законодателството само на една държава и това е държавата, в която работиш (чл. 11, пар. 1 и пар. 3, б. а) от същия регламент). А1 е документът, с който България показва на другата държава, че изключението важи за теб. НАП го издава по чл. 88, ал. 2 ДОПК, а по чл. 19, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 в него пише до коя дата и при какви условия се прилага българското законодателство.

За командирован служител Регламент (ЕО) № 987/2009 и Решение № А2 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност от 12.06.2009 г. добавят още условия:

• Работодателят има истинска дейност в България. Той трябва обичайно да извършва тук значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски (чл. 14, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Работодател „пощенска кутия“, който сключва договори само за да праща хора в чужбина, е сигнал за измама според Главната инспекция по труда (2024 г.).
• Пряка връзка с работодателя. Той отговаря за наемането, договора, възнаграждението и освобождаването ти от длъжност и определя характера на работата. Ако те предоставят на разположение на друго предприятие в приемащата или в трета държава членка, чл. 12, пар. 1 не се прилага (Решение № А2, т. 1 и т. 4).
• Предходно осигуряване, ако те наемат специално за командировката. Непосредствено преди началото на работата трябва вече да си подчинен на българското законодателство (чл. 14, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Според т. 1 от Решение № А2 поне един месец може да се счита за достатъчен, а при по-кратък период се прави индивидуална оценка.
• Пауза между командировките. Нов период за същия работник, същото предприятие и същата държава членка може да се разреши едва след като са минали поне два месеца от края на предходния; при определени обстоятелства е възможно изключение (Решение № А2, т. 3, б. в)).

За самоосигуряващ се прагът е друг: дейност поне два месеца преди заминаването може да се счита за достатъчна, а при по-кратък период се прави индивидуална оценка (т. 2 от Решение № А2).

Ако обичайно работиш в две или повече държави членки, подчинен си на законодателството на държавата по пребиваване, ако там извършваш значителна част от дейността си (чл. 13, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004). Дял под 25 % от работното време и/или възнаграждението е показател, че значителна част не се извършва там (чл. 14, пар. 8 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Институцията по пребиваване определя законодателството временно, а то става окончателно, ако в двумесечен срок никоя засегната институция не възрази (чл. 16).

За агенциите за временна работа Съдът на ЕС реши на 3 юни 2021 г. по дело C-784/19 (Team Power Europe), запитване от български съд, че те „обичайно осъществяват дейността си“ в България само ако тук извършват значителна част от дейността си по предоставяне на работници на предприятия ползватели, установени и работещи в същата държава.

Не бъркай 24-те месеца с трудовото право, където командироването може да продължи до 12 месеца или до 18 месеца с мотивирано уведомление (Your Europe). Според Your Europe здравното осигуряване от България продължава по време на командироване до 2 години, а за лечение на място са нужни Европейската здравноосигурителна карта и формулярът А1.

Как да поискаш А1 от НАП: документи и подаване

Искането за удостоверение А1 се подава до компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП, но може да мине и през всяка друга ТД, по електронен път или чрез пощенски оператор (чл. 89, ал. 1–2 ДОПК). Към него прилагаш доказателства за основанията; ако не ги представиш в 7-дневен срок от съобщението за нередовност, искането се оставя без разглеждане (чл. 89, ал. 3 ДОПК).

Искането може да подаде работодателят или самият работник (чл. 19, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009); ако е от работника, НАП изпраща екземпляр на работодателя (чл. 90, ал. 2 ДОПК). Работодателят или самоосигуряващият се уведомява НАП „когато това е възможно, предварително“ (чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009).

В делото пред Административен съд – Разград (адм. дело № 289/2026) работодателят беше приложил към искането:

• трудов договор, допълнително споразумение и заповед за командировка в чужбина;
• договори за услуга с чуждестранния възложител;
• декларация за броя на персонала;
• декларации, че трудовото правоотношение се запазва, че лицето не е наето с цел командироване и не замества друго лице;
• процентно съотношение на оборота в България спрямо общия оборот за предходните 12 месеца и справка по чл. 92, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност.

Примерен график. Да кажем, че фирмата, в която работи Петър, подава искане за А1 в компетентната ТД на НАП в понеделник, 2 ноември 2026 г. Срокът от 30 дни по чл. 90, ал. 2 ДОПК изтича в сряда, 2 декември 2026 г. Ако искането мине през друга ТД, срокът е 45 дни и изтича в четвъртък, 17 декември 2026 г. Ако до 2 декември НАП не се произнесе, непроизнасянето се смята за мълчалив отказ, а жалбата срещу него се подава в 14-дневен срок от изтичането на срока, тоест до 16 декември 2026 г. (чл. 92, ал. 2 ДОПК).

Срокове за А1 и обжалване по ДОПК (2026 г.)

НАП има 30 дни, за да издаде удостоверението А1 след постъпване на искането в компетентната териториална дирекция (чл. 90, ал. 2 ДОПК). Твоите срокове са по-кратки: 7 дни за нередовност, 14 дни за жалба до директора, 7 дни за съда.

Срокове при искане и обжалване на удостоверение А1 по ДОПК (2026 г.)

Стъпка	Срок	Разпоредба
Отстраняване на нередовност в искането	7 дни от съобщението	чл. 89, ал. 3 ДОПК
Издаване на А1 от компетентната ТД	30 дни от постъпване на искането	чл. 90, ал. 2 ДОПК
Издаване при подаване чрез друга ТД	45 дни от постъпването	чл. 90, ал. 2 ДОПК
Съобщаване на отказ	7 дни от издаването му	чл. 91, ал. 1 ДОПК
Жалба срещу отказ или оттегляне пред териториалния директор	14 дни от съобщаването	чл. 92, ал. 1 ДОПК
Жалба срещу мълчалив отказ	14 дни от изтичането на срока за издаване	чл. 92, ал. 2 ДОПК
Произнасяне на териториалния директор	7 дни от получаване на жалбата	чл. 94, ал. 1 ДОПК
Жалба пред административния съд срещу отказ	7 дни от съобщаването на отказа или на решението на директора (при мълчалив отказ: от изтичането на срока)	чл. 95, ал. 1 ДОПК

Жалба до съда можеш да подадеш, след като изчерпиш обжалването пред териториалния директор или след като изтече 14-дневният срок за него (чл. 95, ал. 3 ДОПК). Делото се води пред административния съд по постоянния ти адрес или по седалището (чл. 95, ал. 1 ДОПК), а решението му е окончателно (чл. 97 ДОПК). Същият 14-дневен срок важи и ако НАП оттегли вече издадено А1, което тя може да направи по искане на чуждестранна компетентна институция или при нови факти и доказателства от съществено значение (чл. 91 и чл. 91а ДОПК). Оттеглянето обаче може да стигне до съда само ако първо е обжалвано пред директора (чл. 95а ДОПК).

Какво става, ако нямаш А1?

Без удостоверение А1 по общото правило на чл. 11, пар. 3, б. а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага законодателството на държавата, в която работиш, и тя може да претендира осигуровките по своите правила. При разногласие между институциите временно си подчинен на законодателството на държавата, в която реално работиш, ако работиш само в една (чл. 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Ако после се установи друга компетентна държава, временно получените вноски се прехвърлят на нея с обратна сила, а надвзетото се възстановява (чл. 73, пар. 2). Парите не изчезват, но дотогава плащаш по чуждите правила.

Издаденото А1 обръща картината: другите държави го приемат, докато не бъде оттеглено или обявено за невалидно от България (чл. 5, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009). По дело C-527/16 (Alpenrind) Съдът на ЕС прие на 6 септември 2018 г., че А1 обвързва институциите и съдилищата на приемащата държава, при нужда с обратно действие, дори когато е издадено, след като тя вече е приела, че работникът се осигурява при нея. Границата е измамата: по дело C-359/16 (Altun) Съдът на ЕС допусна съд да не зачете удостоверение E101 (предшественика на А1), получено с измама, ако го установи при спазване на гаранциите за справедлив процес, а издаващата институция не е преразгледала основанията въпреки представените ѝ доказателства.

В България най-честата пречка се оказва оборотът. Практическият наръчник на Административната комисия (декември 2013 г.) сочи, че оборот от около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен показател за съществена дейност, а случаите под 25 % изискват по-обстойна проверка. Прагът е индикатор, не законово изискване. В двете разградски дела работодателят беше декларирал 22,56 % и 23,23 % вътрешен оборот, а по данни на НАП за второто дело той е 17,27 %. Съдът отмени и двата отказа и прецени всички обстоятелства, като седалище, активи и персонал в България:

„наличието на вътрешен оборот над 25% не е самостоятелен и абсолютен критерий за съществена дейност, като преценката за това следва да се прави за всеки конкретен случай, след обстойна проверка на всички обстоятелства, характеризиращи дейността на работодателя“

Административен съд – Разград, решение № 1569 от 10.07.2026 г. по адм. дело № 289/2026

Двете решения (№ 1569 и № 1561 по адм. дело № 264/2026) са за един работодател и не доказват обща практика, но показват, че отказ само заради прага от 25 % може да падне в съда.

Колко удостоверения А1 издава България (2020–2024)

През 2024 г. България е издала 11 979 преносими документа А1 по чл. 12 (командироване), 11 894 за наети и 85 за самостоятелно заети лица, за 8 538 души, според доклада на изследователския институт HIVA към KU Leuven за Европейската комисия от октомври 2025 г. Същата година в България са получени 15 837 такива документа: по брой документи страната приема повече командировани, отколкото изпраща.

Върхът е от 2016 г. с 15 656 документа, а през 2024 г. броят е с около 23 % под него. По всички основания България е издала 27 328 документа А1 през 2024 г., а в целия ЕС-27 документите по чл. 12 са 3 534 490.

Преносими документи А1 по чл. 12, издадени от България, 2020–2024 г.

Година	Брой документи А1
2020	11 863
2021	10 911
2022	12 159
2023	11 828
2024	11 979

Новите правила за А1: искане преди началото на работата

След изменението на регламентите, подписано на 7 октомври 2026 г., удостоверението А1 ще се иска преди началото на работата, но новите правила се прилагат едва 24 месеца след влизането му в сила (PE-CONS 29/1/26 REV 1). То влиза в сила на първо число от месеца след обнародването в Официален вестник на ЕС, а към 15 октомври 2026 г. датата на обнародване не е известна. За изпратените преди прилагането продължава да важи старият чл. 12.

• Искане преди началото. Работодателят уведомява компетентната институция и иска А1 преди началото на дейността; институцията издава удостоверение или автоматично потвърждение за получаване (нов чл. 15 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
• Изключения от уведомяването. То не се изисква за служебни пътувания и, освен в строителството, за дейности с обща продължителност до три последователни работни дни в рамките на 30 последователни дни.
• Три месеца назад. Нает с цел командироване трябва да е бил подчинен на законодателството на изпращащата държава поне три месеца непосредствено преди наемането; самоосигуряващият се трябва да е упражнявал дейността си поне три месеца (нов чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
• Пауза след 24 месеца. След общо 24 месеца в една държава, с прекъсвания до два месеца, ново командироване там е възможно едва след поне два месеца.
• Замяната става допустима. Командирован може да бъде заменен с друго лице, ако общата продължителност на работата на всички не превишава 24 месеца (нов чл. 12, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Адвокатите Джулия Брукато и Роберто Подда от K&L Gates отбелязват в анализ от 21 септември 2026 г., че ревизията запазва 24-месечното правило, но добавя трите месеца предходно осигуряване и предварителното искане на А1. Искане години след командировката, както в разградските дела, вече няма да е нормалният ред.

Тази статия не замества правен съвет.