Отказ от наследство: наследяваш ли дълговете и как

Ако близък почине с непогасен кредит, дългът не изчезва — той става част от наследството. В България наследяването на дългове е реалност: приемеш ли наследството, поемаш и задълженията. Добрата новина е, че законът дава два изхода — отказ от наследство и приемане по опис — стига да действаш, преди да си приел наследството, дори без да искаш.

Наследяват ли се дълговете заедно с имуществото?

Да. В България наследството включва и активите (имоти, пари, вещи), и задълженията (дългове, кредити) на починалия. Наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството). Затова, преди да приемеш, провери какви дългове оставя наследодателят.

Мнозина смятат, че наследяват само хубавото — апартамента, колата, спестяванията. Законът обаче не разделя наследството на „приятна" и „неприятна" част: то преминава като едно цяло. Според чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) наследниците отговарят за задълженията на починалия съобразно дяловете си. Приемеш ли половината наследство, отговаряш за половината дългове.

Мащабът не е абстрактен. Кредитите на домакинствата в България достигат около 30 млрд. евро по данни на БНБ, а потребителските кредити растат с около 15% на годишна база. Вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, достигат около 4,06 млрд. евро към март 2025 г. — ръст от 16,6% на годишна база. Зад тези числа стоят договори, които не изчезват със смъртта на длъжника — просто търсят нов адресат. Ако не направиш нищо и приемеш наследството, този адресат си ти.

Отказ от наследство или приемане по опис — кое да избереш?

Има два законови механизма за защита. При отказ от наследство се отказваш и от правата, и от задълженията — не получаваш нищо, но и не наследяваш дългове. При приемане по опис задържаш активите, но отговаряш за дълговете само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН). Личното ти имущество остава защитено.

Разликата е принципна. Отказът е тотален — все едно никога не си бил наследник. Приемането по опис е компромис: получаваш имуществото, но кредиторите могат да посегнат само на наследената маса, не на собствените ти пари. Ако наследеното покрива дълговете, задържаш остатъка; ако не ги покрива, доплащаш само до стойността на активите, а личното ти имущество остава непокътнато.

Таблицата показва крайностите: отказът е за случаите, когато наследството е чиста загуба, а описът — когато има какво да се спаси. Изворът е Законът за наследството и Тарифата за държавните такси по ГПК на Софийския районен съд.

Как да се откажеш от наследство — стъпка по стъпка

Отказът от наследство се прави с писмено заявление до районния съдия по мястото на откриване на наследството — последния постоянен адрес на починалия — и се вписва в особена книга (чл. 52 във вр. чл. 49, ал. 1 ЗН). Държавната такса е 10,23 € за вписване плюс 2,56 € за удостоверение, или около 12,79 € общо.

Държавната такса се промени с преизчисляването в евро — Тарифата за държавните такси по ГПК е обнародвана в Държавен вестник, бр. 18 от 17 февруари 2026 г. Преди това таксата беше 20 лв за вписване и 5 лв за удостоверението. Ако наследникът е в чужбина, той може да упълномощи лице в България с апостилирано или консулски заверено пълномощно, или да подаде заявлението чрез българско дипломатическо представителство.

Има ли срок за отказ от наследство?

Законът не поставя фиксиран краен срок за отказ от наследство — популярното схващане за „6 месеца" е погрешно. Но отказът трябва да предхожда всяко приемане, включително мълчаливото. По искане на кредитор районният съдия може да определи срок, в който да заявиш дали приемаш; пропуснеш ли го, губиш правото да приемеш (чл. 51 ЗН).

Тук се крие най-честото недоразумение. Чл. 52 ЗН препраща само към процедурата по чл. 49, ал. 1 и не въвежда краен срок — можеш да се откажеш и години след смъртта. Уловката е, че отказът е възможен само докато не си приел наследството. Приемеш ли го веднъж, макар и мълчаливо, връщане назад няма. За приемането по опис срокът е различен: три месеца от узнаването, че наследството е открито, като съдията може еднократно да го продължи до още три месеца при непредвидени обстоятелства (чл. 61, ал. 1 ЗН).

Капаните: мълчаливо приемане и атака от кредитори

Внимавай с мълчаливото приемане: продажба, дарение или разпореждане с наследствена вещ се смята за приемане на наследството и те лишава от възможността да се откажеш (чл. 49, ал. 2 ЗН). А ако самият ти си длъжник, твоите кредитори могат да поискат отказът ти да бъде обявен за недействителен спрямо тях (чл. 56 ЗН).

Мълчаливото приемане е коварно, защото не изисква подпис. Достатъчно е да продадеш наследствена вещ, да я подариш или да укриеш имущество, за да се счете, че си приел наследството. Според съдебната практика на Върховния касационен съд обаче не всяко действие е приемане: обикновеното управление — плащане на данъци, запазване на вещ или предявяване на иск за застрашено от давност вземане — не се брои за приемане по чл. 49, ал. 2 ЗН, за разлика от разпоредителните сделки.

Отказът невинаги е спасение. Ако наследникът е длъжник, кредиторите му могат по чл. 56 ЗН да искат унищожаване на отказа в своя полза. Освен това отказът прехвърля целия дял към останалите наследници или към следващия наследствен ред — така дълговете могат да натоварят братя, сестри или родители, които дори не подозират, че са станали наследници. Затова при силно задлъжняло наследство често целият род трябва да се откаже или да приеме по опис, за да не си прехвърля дълга като горещ картоф.

Специални случаи: деца, чужбина и давност на дълговете

Малолетните, непълнолетните и лицата под запрещение приемат наследство само по опис и не могат да правят отказ (чл. 61, ал. 2 ЗН) — така децата не отговарят за дългове над стойността на наследените активи. Наследник в чужбина действа чрез пълномощник, а наследените дългове се погасяват по давност.

Защитата на децата е вградена в закона. Родител не може да „откаже" наследство от името на детето си просто за да го предпази — отказът е забранен за недееспособните. Вместо това те приемат по опис, което автоматично ограничава отговорността до наследеното имущество. За наследник, живеещ в чужбина, важи същата процедура, но чрез апостилирано пълномощно или чрез консулска служба; при трансгранично наследяване в ЕС се прилага Регламент (ЕС) № 650/2012.

И една добра новина за наследниците: дълговете не са вечни. Общата погасителна давност е 5 години (чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, ЗЗД), периодичните вземания като лихви се погасяват за 3 години (чл. 111 ЗЗД), а от 2021 г. действа абсолютна 10-годишна давност за задълженията на физически лица (чл. 112 ЗЗД). Кредитор, който твърде дълго е мълчал, може да е изгубил правото да събере вземането.

Замисляли ли сте се защо законът позволява отказ без фиксиран срок, но същевременно дава на кредиторите право да го атакуват? Балансът между защитата на наследника и на кредитора крие повече нюанси, отколкото изглежда на пръв поглед.